28 июл. 2007 г., 20:55

Земята

1.1K 0 5
 

„Сей, земеделецо, днес му е времето.

Пускай добри семена"

Сей, неудачнико, и носи бремето

докато идеш в пръстта.

Откакто  живеят, Даки  и Траки

поминават със скотовъдството,

но борят бурени и драки,

измислили и лесовъдството.

Коне и крави, малки ярета...

Не мога поголовно да изреждам,

 ще спомена и вакли агнета,

а свинете на първо място нареждам.

И ние, като тях, в пръстта се ровим

от тъмно до тъмно в студ и пек.

На родната земя сме вече роби,

животът земеделски не е лек.

Ту наводнения, ту град ни бие,

ту сушата реколтата ни ще затрие.

Или къртицата ще прави напук.

Ще си вземе от земята ни дар.

 Отмъква   картофите и всичкия лук.

Или пък в нивата ще пламне пожар.

Писано е много и преди мен,

че от земята няма прокопсия.

Но актуално е и в днескашният  ден.

Това е земеделска орисия.











Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...