28.07.2007 г., 20:55 ч.

Земята 

  Поезия
855 0 5
 

„Сей, земеделецо, днес му е времето.

Пускай добри семена"

Сей, неудачнико, и носи бремето

докато идеш в пръстта.

Откакто  живеят, Даки  и Траки

поминават със скотовъдството,

но борят бурени и драки,

измислили и лесовъдството.

Коне и крави, малки ярета...

Не мога поголовно да изреждам,

 ще спомена и вакли агнета,

а свинете на първо място нареждам.

И ние, като тях, в пръстта се ровим

от тъмно до тъмно в студ и пек.

На родната земя сме вече роби,

животът земеделски не е лек.

Ту наводнения, ту град ни бие,

ту сушата реколтата ни ще затрие.

Или къртицата ще прави напук.

Ще си вземе от земята ни дар.

 Отмъква   картофите и всичкия лук.

Или пък в нивата ще пламне пожар.

Писано е много и преди мен,

че от земята няма прокопсия.

Но актуално е и в днескашният  ден.

Това е земеделска орисия.











© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??