Jul 28, 2007, 8:55 PM

Земята

  Poetry
1.1K 0 5
 

„Сей, земеделецо, днес му е времето.

Пускай добри семена"

Сей, неудачнико, и носи бремето

докато идеш в пръстта.

Откакто  живеят, Даки  и Траки

поминават със скотовъдството,

но борят бурени и драки,

измислили и лесовъдството.

Коне и крави, малки ярета...

Не мога поголовно да изреждам,

 ще спомена и вакли агнета,

а свинете на първо място нареждам.

И ние, като тях, в пръстта се ровим

от тъмно до тъмно в студ и пек.

На родната земя сме вече роби,

животът земеделски не е лек.

Ту наводнения, ту град ни бие,

ту сушата реколтата ни ще затрие.

Или къртицата ще прави напук.

Ще си вземе от земята ни дар.

 Отмъква   картофите и всичкия лук.

Или пък в нивата ще пламне пожар.

Писано е много и преди мен,

че от земята няма прокопсия.

Но актуално е и в днескашният  ден.

Това е земеделска орисия.











Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...