aap (Ангел)
868 3594
16 нояб. 2016 г., 22:57

Земята 

  Поэзия » Другая
282 0 7

Земята днес напукана е от живота.

От изсъхналите майчини сълзи.

От изгубените, надежди сиви...

Че животът ще се промени!

 

Учете се, животът казваше на всеки.

Учете се от свойте беди...

Но ние... Някой нас прокле ни!?

Да се прокуждаме сами.

 

Земята днес напукана е от живота...

Живот, но пълен със лъжи.

Отчаяни... Защо ли?

Варвари ли сме, кажи!?

 

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Веси от сърце!!!
  • Усетих земята като човешка душа - "напукана" от сълзи, изгубени надежди и лъжи. Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Влади благодаря за разбирането!!!Радвам се че сподели!
  • Не само е "напукана", земята ще се пръсне от злобата, лъжите и завистта човешки!
    Много-много ми хареса, поздравления!
  • Благодаря за топлите коментари и на двама ви!!!
    Младене за мен е чест!!!
    Васе ☺☺☺!!!
    Хубав ден!
  • Хареса ми! Земята е като хората, попива болката, разочарованията и бавно загива. Поздрав!
  • Хубаво стихотворение. Поздравление, Ангеле!

    П.П. С оглед на техническото му усъвършенстване бих предложил на вниманието ти следната незначителна негова възможна редакция, съхраняваща го на практика 1:1:

    Земята днес напукана е от живота.
    От изсъхналите майчини сълзи.
    От изгубени надежди сиви...
    Че животът ще се промени!

    Учете се, животът казваше на всеки.
    Учете се от своите беди...
    Но ние... Някой нас прокле ни!?
    Да се прокуждаме сами.

    Земята днес напукана е от живота...
    Живот, но пълен със лъжи.
    Отчаяни... Защо ли?
    Варвари ли сме, кажи!?
Предложения
: ??:??