Земята е студена
Но сядам
Вътре в себе си крия полу-умрели
Варварите за които бях забравил
Ще дочакам до утре
Следобед
Слънцето ще ожули
Краищата на крачолите ми
Не мога повече
Да бъда свободен
Но само вятъра
Ще ми го напомня
Ето че пак се затворих
В своето малко телце
09.02.2006
© Десислав Илиев Все права защищены