Земята ме вика
Земята ме вика
Когато отново се завръщам при рода,
в малкото селце сгушено в планина.
Усещам духа на дядо и баба, къщата,
малка градина пред нея, старата асма!
Земята отново ме вика, земята на рода,
да я изора и посея с различни семена.
Няма я баба, с това се занимаваше тя,
сега аз засаждам семена и хубави цветя.
Земята наша посрещнах я с целувка,
защото тя храни мен, хранила е и рода.
В нея са нашите близки хора, голяма тъга,
но аз съм тук, останах при нея, тя ми бе мечта!
А от небето ме гледат и дядо и баба,
и сякаш пак усещам и аз помощта.
Благодаря им аз от сърце и от душа,
с Бог заедно продължаваме моята борба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
