Земята ме вика

Когато отново се завръщам при рода,

в малкото селце сгушено в планина.

Усещам духа на дядо и баба, къщата,

малка градина пред нея, старата асма!

Земята отново ме вика, земята на рода,

да я изора и посея с различни семена.

Няма я баба, с това се занимаваше тя,

сега аз засаждам  семена и хубави цветя.

Земята наша посрещнах я с целувка,

защото тя храни мен, хранила е и рода.

В нея са нашите близки хора, голяма тъга,

но аз съм тук, останах при нея, тя ми бе мечта!

А от небето ме гледат и дядо и баба,

и сякаш пак усещам и аз помощта.

Благодаря им аз от сърце и от душа,

с Бог заедно продължаваме моята борба!