ЗЕМЯТА – НАЙ-КРАСИВАТА ЕНИГМА
Светът понякога е тъй враждебен,
но аз не му се сърдя и придирям.
И знам, че има смисъл да прогледна,
щом дишам дъхове на мак и риган.
Щом с месеца съм вила върху хълма –
цял месец мога да мълча с водата.
Приятел ли предал ме е – не хлътвам
във ужаса да жаждам миг разплата.
Нима отвъд космическите двери
не се намират завист или зло,
човече ли зелено от Венера ...