3 мар. 2024 г., 08:45  

Земята – най-красивата енигма

838 5 9

ЗЕМЯТА – НАЙ-КРАСИВАТА ЕНИГМА

 

Светът понякога е тъй враждебен,

но аз не му се сърдя и придирям.

И знам, че има смисъл да прогледна,

щом дишам дъхове на мак и риган.

 

Щом с месеца съм вила върху хълма –

цял месец мога да мълча с водата.

Приятел ли предал ме е – не хлътвам

във ужаса да жаждам миг разплата.

 

Нима отвъд космическите двери

не се намират завист или зло,

човече ли зелено от Венера

ще дойде да ни учи на любов?

 

И тъй като не сме богоизбрани,

и дирим правдата – от век на век,

обичам те, човечество от рани,

копнеещо за светлина и лек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Деничке
  • 💗💗💗
  • Благодаря, Владо.
  • Силен финал на хубаво стихо.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Валюше, честит двоен празник - днес освен всичко друго е и Международен ден на писателя.
    "Световен ден на писателя се празнува от решението на 48-ия конгрес на Международния ПЕН клуб (International PEN Club), проведен на 12-18 януари през 1986 година.

    PEN-клуб бе основан в Лондон през 1921 година. Името на организацията - акроним, образуван от първите букви на английските думи Poets - поети, Essayists - есеисти, Novelists - романисти. Интересното е, че съкращението в този случай съвпада с думата pen - в превод от английски - писалка.

    Идеята за създаване на организацията е на британската писателка Катрин Еми Доусън-Скот (Mrs. C.A. Dawson Scott). Първият председател на ПЕН клуба е станал Джон Голсуърти (John Galsworthy). През 1923 г. се е състоял първия международен ПЕН клуб конгрес в Лондон, тогава пен-центрове са били установени в 11 страни. Днес подобни центрове работят в 130 страни."

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...