Земята – най-красивата енигма
ЗЕМЯТА – НАЙ-КРАСИВАТА ЕНИГМА
Светът понякога е тъй враждебен,
но аз не му се сърдя и придирям.
И знам, че има смисъл да прогледна,
щом дишам дъхове на мак и риган.
Щом с месеца съм вила върху хълма –
цял месец мога да мълча с водата.
Приятел ли предал ме е – не хлътвам
във ужаса да жаждам миг разплата.
Нима отвъд космическите двери
не се намират завист или зло,
човече ли зелено от Венера
ще дойде да ни учи на любов?
И тъй като не сме богоизбрани,
и дирим правдата – от век на век,
обичам те, човечество от рани,
копнеещо за светлина и лек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
