4 янв. 2008 г., 13:32

Зениците си свивам предумишлено 

  Поэзия » Гражданская
1613 0 20

Тя може да е всеки...

 

 

 

Автобиография
карфично татуирана
по вените.
Ръце пречупени в очакване
притискат силно
пръстите на ангела -
до първите бемоли
крилете му са страшно сиви.
Черните ръкави -
фабрично къси,
разтегнати от неразбиране
прикриват
студените й длани
наполовина.
Самотни ключове
за стаи без врати,
които дишат.

(вместо нея)
Наполовина аз слагам
свойте (длани) бели.
Безследно я прегръщам.
(за последно)
Зениците си
свивам предумишлено.
Прилича ми на мене.
Страшно.
Страно.
Хладно.
Патологично.
Резонансно.
Вали по булевардите -
умиране.
По устните,
по пръстите...
Отвъд.
Отвътре.
Миглите.
Косите.
Гънките.
Сърцето й го няма.
Няма го сърцето.
Очите й говорят
със мълчания.
Вечно тъмните фенери

на септември
узряват до прегъване
във уличната си потребност
превръщат се в сирени
и в бездвиженост.
А тя...
Тя ми е дете.
Тя ми е майка.
Тя е стара приятелка.
Непозната е тя.
Тя е животът на някой.
Тя е Аз.
Мен и теб.
Това, което ще остане
и ще бъдем...
Тя ми е случаят.
6 без 15 -
кофеиново  утро.
Смърт.
Буркани във синьо.
Номера.
Тебешири.
22 - 27...
и нищо.

Барманът удави
дактилоскопичния упадък
във чашата със уиски...
Лица.
Жертви.
Убити.
Уличени.
Цифри.
Профили.
Торсове.
Останки.
Убийци.
Трупове.

Версии.

Чиста статистика.
Гръбначната действителност
на кодекси
и жълти книжки.
(учуден ли си?)

Тя нямаше сърце,
а белезите по ръцете
бяха късо остри.
Тя нямаше сърце,
и бе опитвала да пререже
на градът очите
от съчувствие
(затворила ги бе със устни)
Зениците си свивам предумишлено.
Тя бе Случаят.
Детето на детето ми.
Съседското момиче.
Бившата на някой.
Тя бе жена между 22,
27
(видимо)
и бе убитата
от Волов, булеварда.
Снощи. Късна есен.
Случване по прецедент.
Познавах я по белезите
на ръцете.
Избяга от вкъщи
на петнайсет
с обувки не по мярка.
Големи.
Остри.
С връзки.
Черни.
Обувките на татко.


 

Момичето на татко
е дело с номер...

 

© Киара Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Все едно гледах криминален филм основан върху драма.Харесва ми динамиката в стиха и как все едно се разказва от страничен наблюдател,който е неутрален.
  • Още веднъж,благодаря на онези,които коментираха по един или друг начин
    Не ме беше яд,беше ми обидно дори и като "комплимент".
    Благодаря и съжалявам за реакцията,не беше умишлено.
    Спорна и плодотворна година на всички!
    Многоцветни пера и златни сърца!



    Беше ми приятно!
  • Здравей! За пръв път чета твой стих, макар от няколко месеца да съм тук. Очарована съм! Различна си, запомнящи са редовете написани от теб! Поздравления!
  • !!!
    Без думи съм!
  • Поздравления, Киара!!!
  • СТРАХОТНО...БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ГО СПОДЕЛИ...
  • Браво!!!
  • Поздравления!!!
  • Много....
    Поклон!
  • Много добре те разбирам И се повтарям.Перфектен стих и не заслужава двойка!
    Това е!
  • Има много хъс и много сила,и не се сърди ако някой не те разбира!Всеки има различна форма на възприятие,даже за мен понякога това е комплимент!
    Поздрав!
  • Стихът ти е разтърсващ и наистина прекалено реален и нопомнящ всичко оново което се случва в това объркано общество ...Благодария ти Киара ... макар че е тежък поне за миг ме накара да се замисля за всичи тези 22-27 ...
  • По принцип не ми пука,по принцип много не ми се отдава и математиката,
    и лицемерието
    Ако държах на системното оценяване ли щях да съм се отписала отдавна,или просто всичко щеше да е розово.
    Самокритичност не ми липсва и по добре да бях изхвърлила тези редове в тоалетната и сама да пусна водата,отколкото някой друг това да прави!
    Критикувайте,анализирайте,плюйте,харесвайте,мразете,но в редове,а не в анонимни оценки!
    Колкото и да не ми пука,нагло е под такава тема някой да се разпише така без коментар.

    Това наистина е един твърде стойностен сайт,да не го превръщаме в нещо "псевдо"!!!



    А на вас,които наистина се отбихте и коментирахте по един или друг начин-благодаря!Чест е за мен да видя имената ви под моя публикация.

    Не искам да съм перфектна,просто реално оценена,разбрана или неразбрана,докоснала или не...
    (Веси, не ме разбирай погрешно относно перфектността*)
  • Страшно силно! Хенри
  • ...!!!
    Умопомрачително...!!!
  • Страшно!!!
    Не знам какво да кажа...
    Аплодисменти, Киара!
  • Внушаваш страхотни емоции .
    Аплодисменти, Киара !!!
  • Убиствено жесток стих!
    Поезия!
    Владеш го свободния стих...Перфектно!
    Моите аплодисменти!
  • Добре си вършиш "работата", ПОЕЗИЯТА,
    мила Киара, ПОКЛОН!!!
  • ...
    Киара, винаги настръхвам от емоцията в стиховете ти!!!
Предложения
: ??:??