Зениците си свивам предумишлено
Тя може да е всеки...
Автобиография
карфично татуирана
по вените.
Ръце пречупени в очакване
притискат силно
пръстите на ангела -
до първите бемоли
крилете му са страшно сиви.
Черните ръкави -
фабрично къси,
разтегнати от неразбиране
прикриват
студените й длани
наполовина.
Самотни ключове
за стаи без врати,
които дишат.
(вместо нея)
Наполовина аз слагам
свойте (длани) бели.
Безследно я прегръщам.
(за последно)
Зениците си
свивам предумишлено.
Прилича ми на мене.
Страшно.
Страно.
Хладно.
Патологично.
Резонансно.
Вали по булевардите -
умиране.
По устните,
по пръстите...
Отвъд.
Отвътре.
Миглите.
Косите.
Гънките.
Сърцето й го няма.
Няма го сърцето.
Очите й говорят
със мълчания.
Вечно тъмните фенери
на септември
узряват до прегъване
във уличната си потребност
превръщат се в сирени
и в бездвиженост.
А тя...
Тя ми е дете.
Тя ми е майка.
Тя е стара приятелка.
Непозната е тя.
Тя е животът на някой.
Тя е Аз.
Мен и теб.
Това, което ще остане
и ще бъдем...
Тя ми е случаят.
6 без 15 -
кофеиново утро.
Смърт.
Буркани във синьо.
Номера.
Тебешири.
22 - 27...
и нищо.
Барманът удави
дактилоскопичния упадък
във чашата със уиски...
Лица.
Жертви.
Убити.
Уличени.
Цифри.
Профили.
Торсове.
Останки.
Убийци.
Трупове.
Версии.
Чиста статистика.
Гръбначната действителност
на кодекси
и жълти книжки.
(учуден ли си?)
Тя нямаше сърце,
а белезите по ръцете
бяха късо остри.
Тя нямаше сърце,
и бе опитвала да пререже
на градът очите
от съчувствие
(затворила ги бе със устни)
Зениците си свивам предумишлено.
Тя бе Случаят.
Детето на детето ми.
Съседското момиче.
Бившата на някой.
Тя бе жена между 22,
27
(видимо)
и бе убитата
от Волов, булеварда.
Снощи. Късна есен.
Случване по прецедент.
Познавах я по белезите
на ръцете.
Избяга от вкъщи
на петнайсет
с обувки не по мярка.
Големи.
Остри.
С връзки.
Черни.
Обувките на татко.
Момичето на татко
е дело с номер...
© Киара All rights reserved.
