Жив съм
Какво по-хубаво от това
да отвориш очи,
да видиш слънцето и светлината!
От ярките лъчи
да усетиш уюта, топлината.
Да се насладиш на гората
и птичите трели,
на тихия шум на листата
от клони се свели.
Да поседнеш до малко поточе,
запътено към реката,
да послушаш нежния ромон -
песента на водата.
Да се прибереш морен надвечер
и в дома на прага
да те срещне усмихната съпруга -
добричка, драга.
След една прегръдка и целувка
нежна само,
да отпуснеш глава на нейното
слабо рамо.
Тогава в тялото да усетиш
порив див,
да изкрещи в теб душата:
,,Ти си жив!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Яндов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
