15.11.2025 г., 15:22

Жив съм

145 1 2

Какво по-хубаво от това

да отвориш очи,

да видиш слънцето и светлината!

От ярките лъчи

да усетиш уюта, топлината.

Да се насладиш на гората

и птичите трели,

на тихия шум на листата

от клони се свели.

Да поседнеш до малко поточе,

запътено към реката,

да послушаш нежния ромон -

песента на водата.

Да се прибереш морен надвечер

и в дома на прага

да те срещне усмихната съпруга -

добричка, драга.

След една прегръдка и целувка

нежна само,

да отпуснеш глава на нейното

слабо рамо.

Тогава в тялото да усетиш

порив див,

да изкрещи в теб душата:

,,Ти си жив!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...