ЗИДЪТ, ЗА КОЙТО ОТГОВОРЪТ СПИ
Мъглата бетонира есента.
Пълзи и ще превземе хоризонта.
А жлътнали сред нищото листа
трапчинките на лятото припомнят,
усмивката му с вкус на липов мед,
уханията на незрели дюли
и рошавия сънен слънчоглед,
изплел венец за скитащия юли.
Талази димни стелят се край нас,
врабец премръзнал в сивото прелита.
Ала безсилен в някой ден и час ...