Зидът, за който отговорът спи
ЗИДЪТ, ЗА КОЙТО ОТГОВОРЪТ СПИ
Мъглата бетонира есента.
Пълзи и ще превземе хоризонта.
А жлътнали сред нищото листа
трапчинките на лятото припомнят,
усмивката му с вкус на липов мед,
уханията на незрели дюли
и рошавия сънен слънчоглед,
изплел венец за скитащия юли.
Талази димни стелят се край нас,
врабец премръзнал в сивото прелита.
Ала безсилен в някой ден и час
зидарят ще полегне сред тревите.
И те ще го прегърнат като син,
ще го люлеят и с любов ще кимат,
защото в този свят – неповторим,
какво е пролет, ако няма зима?
© Валентина Йотова All rights reserved.
