Зима
А вън все вали, вали,
затрупва следите ни
и те на топло се гушат -
далече от всичко.
Дъхът ни рисува
фигури от скреж,
складира спомените
от нежното докосване
на пръсти, погледи и устни.
Студено е. И бяло.
Побеляло е всичко -
пътища, дърветата.
Побеляха даже косите ми.
И телефонът замръзнал мълчи,
и възглавницата ти тъжна -
всички търпеливо те чакаме.
22.12.1999 г.
гр. София
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павел Грамадов Все права защищены
