Oct 12, 2012, 12:11 PM  

Зима 

  Poetry » Love
793 0 1

 

А вън все вали, вали,

затрупва следите ни

и те на топло се гушат -

далече от всичко.

Дъхът ни рисува

фигури от скреж,

складира спомените

от нежното докосване

на пръсти, погледи и устни.

Студено е. И бяло.

Побеляло е всичко -

пътища, дърветата.

Побеляха даже косите ми.

И телефонът замръзнал мълчи,

и възглавницата ти тъжна -

всички търпеливо те чакаме.

 

 

22.12.1999 г.

гр. София

 

© Павел Грамадов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??