30 мар. 2013 г., 10:55

Зима

545 0 0

Кристално белите снежинки се гонеха навън

с усмивка малкото момченце сънува първия си зимен сън.

Пухкава снежна пелена покри земята

да топли семената на житата и цветята.

 

Като отвори то очи след сън,

видя че всичко побеляло е навън.

И поглед учуден към небето

отправи изведнъж момчето,

в миг протегна мънички ръце.

Частици бели, пухкави, красиви

подскачаха и гонеха се те игриви,

усмивка озари красивото лице.

Играеха навън рояк деца щастливи,

с шейни и кънки на пързалка,

замеряха се с топки снежни,

а близките им ги следяха с погледи нежни.

Като снежинките играят и децата,

като тях те падат на земята.

Дали ще покълнат те през пролетта кат’ семената

или ще паднат в локви мръсни, черни, кални.

Къде ще паднат точно определя може би СЪДБАТА.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....