Кристално белите снежинки се гонеха навън

с усмивка малкото момченце сънува първия си зимен сън.

Пухкава снежна пелена покри земята

да топли семената на житата и цветята.

Като отвори то очи след сън,

видя че всичко побеляло е навън.

И поглед учуден към небето

отправи изведнъж момчето,

в миг протегна мънички ръце.

Частици бели, пухкави, красиви

подскачаха и гонеха се те игриви,

усмивка озари красивото лице.

Играеха навън рояк деца щастливи,

с шейни и кънки на пързалка,

замеряха се с топки снежни,

а близките им ги следяха с погледи нежни.

Като снежинките играят и децата,

като тях те падат на земята.

Дали ще покълнат те през пролетта кат’ семената

или ще паднат в локви мръсни, черни, кални.

Къде ще паднат точно определя може би СЪДБАТА.