Навън е зима, поне -15°C, а в мен играе пожар. 
Ще пламне, избухне, сипи още водка от външния бар.
Всичко е бяло, сняг е натрупал, а аз мълча ли, мълча. 
Спокойно е, чак плашещо малко, но някак любовта си тая. 

Така е добре - скрито, нежно, едно цяло дори,
по-добре отколкото заедно двама, а по отделно сами.
Не искам сватба, деца, къща и много пари,
но сърце - печка, а в печката мляко да ври.

И в най-студените, мързеливи и самотни дни,
да се сгушим в топлото легло - само аз и ти,
в съня ни ще се замеряме със сняг, ще караме ски,
обещавам ти, че снега ще е любов, а ските - едни!