6.01.2016 г., 7:54

Зима

1K 0 1

Навън е зима, поне -15°C, а в мен играе пожар. 
Ще пламне, избухне, сипи още водка от външния бар.
Всичко е бяло, сняг е натрупал, а аз мълча ли, мълча. 
Спокойно е, чак плашещо малко, но някак любовта си тая. 

Така е добре - скрито, нежно, едно цяло дори,
по-добре отколкото заедно двама, а по отделно сами.
Не искам сватба, деца, къща и много пари,
но сърце - печка, а в печката мляко да ври.

 

И в най-студените, мързеливи и самотни дни,
да се сгушим в топлото легло - само аз и ти,
в съня ни ще се замеряме със сняг, ще караме ски,
обещавам ти, че снега ще е любов, а ските - едни!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...