Зима 2017
Вятър вее. Дявол луд.
Нощ протяга пипалата.
Зимата със лед рисува студ,
по сняг се плъзга тъмнината.
Клони натежали се трошат,
вой протяжен, стене единак,
водите усмирени съдба кълнат
във твърда плът, мъртвешки знак.
Дъхът уплашен става на кристали,
душа премръзнала се свила и мълчи,
за зимни красоти със нея сме мечтали,
но те сега са... ледени стени.
Януари, 2017
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
