Вятър вее. Дявол луд.
Нощ протяга пипалата.
Зимата със лед рисува студ,
по сняг се плъзга тъмнината.
Клони натежали се трошат,
вой протяжен, стене единак,
водите усмирени съдба кълнат
във твърда плът, мъртвешки знак.
Дъхът уплашен става на кристали,
душа премръзнала се свила и мълчи,
за зимни красоти със нея сме мечтали,
но те сега са... ледени стени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация