Вятър вее. Дявол луд.
Нощ протяга пипалата.
Зимата със лед рисува студ,
по сняг се плъзга тъмнината.
Клони натежали се трошат,
вой протяжен, стене единак,
водите усмирени съдба кълнат
във твърда плът, мъртвешки знак.
Дъхът уплашен става на кристали,
душа премръзнала се свила и мълчи,
за зимни красоти със нея сме мечтали,
но те сега са... ледени стени.
Януари, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
