Зима
Сняг, затрупал пътища, дървета,
една пътека води към безкрая,
майките отиват да прелеят,
крепят с вино пълните шишета.
Сняг, затрупал къщите, земята,
едно коминче сочи към небето,
къпе се в отблясъци врабчето,
дядо тръска тютюн от лулата.
Сняг, затрупал семена, каруци,
в кръчмата се бистри политика,
едно плашило, цялото в дрипи
показва премръзнали юмруци.
Сняг, затрупал минало разрошено,
усмивки с разредени зъби,
отекват стъпките по калдъръма
на времето, от сняг белосано.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Николова Все права защищены
