14 мар. 2008 г., 18:45

Зима 

  Поэзия » Любовная
621 0 4

По ескалатора на вечерта се спусна

денят за моя най-голяма изненада.

Снежинките, полепващи по устните

са с вкус на прах от лимонада...

 

Виелица като във филм от 50-те

ги кара да блестят и да танцуват,

не знаят, че обречени са те

да чезнат под подметките и гумите.

 

И този сняг, на който съм длъжница,

опитва да изтрие есента

и стъпките ни, холограмно вписани

в асфалта и до моста край брега.

 

© Красимира Божанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!
  • Изключително красив стих!
    Много ми хареса! Браво!
    с обич, Красимира.
  • Великолепен стих, музикален, има свой образ, свой мирис дори! Аплодисменти!
  • И този сняг, на който съм длъжница,
    опитва да изтрие есента
    и стъпките ни, холограмно вписани
    в асфалта и до моста край брега.

    !!!!
    И поздрав!!! и добре дошла!


Предложения
: ??:??