14 mar 2008, 18:45

Зима

Poesía » De amor

726 0 4

По ескалатора на вечерта се спусна

денят за моя най-голяма изненада.

Снежинките, полепващи по устните

са с вкус на прах от лимонада...

Виелица като във филм от 50-те

ги кара да блестят и да танцуват,

не знаят, че обречени са те

да чезнат под подметките и гумите.

И този сняг, на който съм длъжница,

опитва да изтрие есента

и стъпките ни, холограмно вписани

в асфалта и до моста край брега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

duraca (Радинчо)

Браво!

2010-08-26T06:43:46+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Изключително красив стих!
Много ми хареса! Браво!
с обич, Красимира.

2008-03-14T20:07:54+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Великолепен стих, музикален, има свой образ, свой мирис дори! Аплодисменти!

2008-03-14T19:29:13+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

И този сняг, на който съм длъжница,
опитва да изтрие есента
и стъпките ни, холограмно вписани
в асфалта и до моста край брега.

!!!!
И поздрав!!! и добре дошла!

2008-03-14T18:59:25+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0