14 mar 2008, 18:45
Зима
По ескалатора на вечерта се спусна
денят за моя най-голяма изненада.
Снежинките, полепващи по устните
са с вкус на прах от лимонада...
Виелица като във филм от 50-те
ги кара да блестят и да танцуват,
не знаят, че обречени са те
да чезнат под подметките и гумите.
И този сняг, на който съм длъжница,
опитва да изтрие есента
и стъпките ни, холограмно вписани
в асфалта и до моста край брега.
© Красимира Божанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Браво!
-
Изключително красив стих!
Много ми хареса! Браво!
с обич, Красимира. -
Великолепен стих, музикален, има свой образ, свой мирис дори! Аплодисменти!
-
И този сняг, на който съм длъжница,
опитва да изтрие есента
и стъпките ни, холограмно вписани
в асфалта и до моста край брега.
!!!!
И поздрав!!! и добре дошла!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
