Зима

Белота, нежност, хладна топлина,

сгряваща човешките сърца.

Дърветата самотни

зимно време стоят

и едно друго се топлят.

Снежинки белокрили трупa техен покрива,

все едно зимата с одеяло меко ги завива.

Пустиня мълчалива, снежна,

пътеки незнайни през усоите си прецежда...

... искри между тях като звезди снегът

и дори ледените феи не осмеляват

да го пресекът.

Висулки обримчват покривите сиви,

все едно са саби, забравени

от белите самодиви.

Къщите сгушени мълчат

- на зимата не смеят да се опълчат...

... и само студът сковава земята...

... надълбоко,

и от време на време си говори със семената.

Пустиня мълчалива, снежна...

Белота невиждана и нежна...

... и вали, вали - снегът всичко това покрива

- от ветровете обрулващи скрива...

Описва пустиня мълчалива, снежна,

белота невиждана и нежна.