2.10.2009 г., 0:08

Зима

733 0 1

 

Зима



Белота, нежност, хладна топлина,

сгряваща човешките сърца.

Дърветата самотни

зимно време стоят

и едно друго се топлят.

Снежинки белокрили трупa техен покрива,

все едно зимата с одеяло меко ги завива.

Пустиня мълчалива, снежна,

пътеки незнайни през усоите си прецежда...

... искри между тях като звезди снегът

и дори ледените феи не осмеляват

да го пресекът.

Висулки обримчват покривите сиви,

все едно са саби, забравени

от белите самодиви.

Къщите сгушени мълчат

- на зимата не смеят да се опълчат...

... и само студът сковава земята...

... надълбоко,

и от време на време си говори със семената.

Пустиня мълчалива, снежна...

Белота невиждана и нежна...

... и вали, вали - снегът всичко това покрива

- от ветровете обрулващи скрива...

Описва пустиня мълчалива, снежна,

белота невиждана и нежна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...