Oct 2, 2009, 12:08 AM

Зима

735 0 1

 

Зима



Белота, нежност, хладна топлина,

сгряваща човешките сърца.

Дърветата самотни

зимно време стоят

и едно друго се топлят.

Снежинки белокрили трупa техен покрива,

все едно зимата с одеяло меко ги завива.

Пустиня мълчалива, снежна,

пътеки незнайни през усоите си прецежда...

... искри между тях като звезди снегът

и дори ледените феи не осмеляват

да го пресекът.

Висулки обримчват покривите сиви,

все едно са саби, забравени

от белите самодиви.

Къщите сгушени мълчат

- на зимата не смеят да се опълчат...

... и само студът сковава земята...

... надълбоко,

и от време на време си говори със семената.

Пустиня мълчалива, снежна...

Белота невиждана и нежна...

... и вали, вали - снегът всичко това покрива

- от ветровете обрулващи скрива...

Описва пустиня мълчалива, снежна,

белота невиждана и нежна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветослава Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...