20 мар. 2009 г., 00:44

Зима

1K 1 2

Зима

Черна смърт в сняг,
вятър, остър, груб.
Снежинки бели в рояк
брулят женски труп.

Вълци вият
и сипят се копнежи.
Душите гният
в ледени надежди.

Искрата загива
с поредната лавина.
Студено си отива -
леденото идва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Склонен съм, да причиня сняг през лятото, стига тази печал да не достига никога повече жарката ми душа....
  • Много силен стих! Наистина харесах! Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....