20.03.2009 г., 0:44

Зима

1K 1 2

Зима

Черна смърт в сняг,
вятър, остър, груб.
Снежинки бели в рояк
брулят женски труп.

Вълци вият
и сипят се копнежи.
Душите гният
в ледени надежди.

Искрата загива
с поредната лавина.
Студено си отива -
леденото идва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Склонен съм, да причиня сняг през лятото, стига тази печал да не достига никога повече жарката ми душа....
  • Много силен стих! Наистина харесах! Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...