Mar 20, 2009, 12:44 AM

Зима

  Poetry
1K 1 2

Зима

Черна смърт в сняг,
вятър, остър, груб.
Снежинки бели в рояк
брулят женски труп.

Вълци вият
и сипят се копнежи.
Душите гният
в ледени надежди.

Искрата загива
с поредната лавина.
Студено си отива -
леденото идва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Склонен съм, да причиня сняг през лятото, стига тази печал да не достига никога повече жарката ми душа....
  • Много силен стих! Наистина харесах! Поздрав и от мен!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...