Зима е
ЗИМА Е
Зима е. Снегът като че ли е навалял...
в косите ми. Светът навън е побелял.
А старите прозорци със сребърни цветя
навяват чувството на мрачна самота.
Зима е. Пронизващ вятър тихичко вие...
в душата ми. Сърцето все така бие –
сковано от лед и въздишки отронени.
Пак тъжно е, но пълно е със спомени.
Веси_Еси (Еси)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еси Все права защищены