12 дек. 2016 г., 17:29

Зима е

1K 2 8

ЗИМА Е

 

Зима е. Снегът като че ли е навалял...

в косите ми. Светът навън е побелял.

А старите прозорци със сребърни цветя

навяват чувството на мрачна самота.

 

Зима е. Пронизващ вятър тихичко вие...

в душата ми. Сърцето все така бие –

сковано от лед и въздишки отронени.

Пак тъжно е, но пълно е със спомени.

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички посетили отново страничката ми! Благодаря ви за милите думи!
  • Зимата е сезонът на откровения.А твоите са спонтанни и искрени.
  • През зимата е най-трудна самотата, дълги са нощите, а дните студени. Поздрави!
  • Мисля, че Таня е права. Ти носиш нещо много слънчево, Еси. А то наистина топли не само теб, но и тези, които четат стиховете ти. Аз съм един от тях. Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...