12.12.2016 г., 17:29

Зима е

999 2 8

ЗИМА Е

 

Зима е. Снегът като че ли е навалял...

в косите ми. Светът навън е побелял.

А старите прозорци със сребърни цветя

навяват чувството на мрачна самота.

 

Зима е. Пронизващ вятър тихичко вие...

в душата ми. Сърцето все така бие –

сковано от лед и въздишки отронени.

Пак тъжно е, но пълно е със спомени.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички посетили отново страничката ми! Благодаря ви за милите думи!
  • Зимата е сезонът на откровения.А твоите са спонтанни и искрени.
  • През зимата е най-трудна самотата, дълги са нощите, а дните студени. Поздрави!
  • Мисля, че Таня е права. Ти носиш нещо много слънчево, Еси. А то наистина топли не само теб, но и тези, които четат стиховете ти. Аз съм един от тях. Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...