29 дек. 2023 г., 21:35

Зимата на самотата

530 1 0

Аз унесен съм в мечти, дете!

Остави ме до теб да полетя,

да съзерцавам хубаво цвете,

всичко лошо аз ще ти простя!

 

Слънце грееше, топлеха ме лъчи,

пред мене беше красотата нявга,

която от мене после се отдалечи

и затова сега аз съм само сянка!

 

Жадувам за твоята топлина аз,

в тоя свят нежността е ранима,

ела, спаси ме ти от този мраз,

да спре мъка, да свърши зима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....