Зимата на самотата

Аз унесен съм в мечти, дете!

Остави ме до теб да полетя,

да съзерцавам хубаво цвете,

всичко лошо аз ще ти простя!

Слънце грееше, топлеха ме лъчи,

пред мене беше красотата нявга,

която от мене после се отдалечи

и затова сега аз съм само сянка!

Жадувам за твоята топлина аз,

в тоя свят нежността е ранима,

ела, спаси ме ти от този мраз,

да спре мъка, да свърши зима!