3 февр. 2019 г., 22:03

Зимата не бе разбрала

1.4K 1 0

Пелена бяла бе застлала -
зимата за мен нощес,
без да знае, че вече съм заспала
в дантела, извезани с конец.

За бели страсти се бе размечтала
духнала към мен снежец.
И от страх веднага замълчала
 чула сутрешният ми звънец.

Нима така се е споразумяла
с онзи бял копнеж?
Та безшумно е навяла
толкоз много скреж?

О, събудих се прибледняла
отвън е страшен водовъртеж.
Как ще стигна оцеляла?!
Затруднила е и моят вървеж!

Зимата не бе разбрала,
че е нежелана днес...
А колко преспи бе създала,
за да достави радост отдалеч?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

59 место

Произведението е включено в:

Някога елите били вълшебни 🇧🇬

Някога елите били вълшебни
2.5K 1

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...