3.02.2019 г., 22:03

Зимата не бе разбрала

1.4K 1 0

Пелена бяла бе застлала -
зимата за мен нощес,
без да знае, че вече съм заспала
в дантела, извезани с конец.

За бели страсти се бе размечтала
духнала към мен снежец.
И от страх веднага замълчала
 чула сутрешният ми звънец.

Нима така се е споразумяла
с онзи бял копнеж?
Та безшумно е навяла
толкоз много скреж?

О, събудих се прибледняла
отвън е страшен водовъртеж.
Как ще стигна оцеляла?!
Затруднила е и моят вървеж!

Зимата не бе разбрала,
че е нежелана днес...
А колко преспи бе създала,
за да достави радост отдалеч?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

59 място

Произведението е включено в:

Някога елите били вълшебни

Някога елите били вълшебни
2.5K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...