10 апр. 2021 г., 23:34

Зимен адрес

607 3 6

... светът ми се крепи на думи

между едно "обичам те" и ласки,

между песните и тънки струни,

трепнали във сънищата кратки.

 

Сутрин помня само тези с тебе,

другите са някаква подробност -

есенен пейзаж (мъгливо леден)

с почти изтекъл срок на годност

 

А зимата косите си разресва,

разплита ветрове по върховете

и търси най-самотните адреси,

за да остави заскрежено цвете

 

И тъгата ми разцъфва. В астри.

Придаващи изящност на въжето,

с което ме увлича същността ти...

към последния адрес - сърцето

 

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Краси... заскрежените цветя умират бързо
  • "А зимата косите си разресва,
    разплита ветрове по върховете
    и търси най-самотните адреси,
    за да остави заскрежено цвете.."
  • Благодаря, че е отби, Роси Пролетите идват за всекиго по различно време, както и зимите. И двете състояния имат своето очарование, доколкото болката е очарователна Тъгата ражда стихове, които после искаш да забравиш
  • И след най - дългата зима идва пролет! Дори и в нея има нещо красиво! Това си повтарям, когато в мен е зима! Хубав стих!
  • Тъгата ражда стихове благодаря, Миг.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...