10 апр. 2021 г., 23:34

Зимен адрес

603 3 6

... светът ми се крепи на думи

между едно "обичам те" и ласки,

между песните и тънки струни,

трепнали във сънищата кратки.

 

Сутрин помня само тези с тебе,

другите са някаква подробност -

есенен пейзаж (мъгливо леден)

с почти изтекъл срок на годност

 

А зимата косите си разресва,

разплита ветрове по върховете

и търси най-самотните адреси,

за да остави заскрежено цвете

 

И тъгата ми разцъфва. В астри.

Придаващи изящност на въжето,

с което ме увлича същността ти...

към последния адрес - сърцето

 

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Краси... заскрежените цветя умират бързо
  • "А зимата косите си разресва,
    разплита ветрове по върховете
    и търси най-самотните адреси,
    за да остави заскрежено цвете.."
  • Благодаря, че е отби, Роси Пролетите идват за всекиго по различно време, както и зимите. И двете състояния имат своето очарование, доколкото болката е очарователна Тъгата ражда стихове, които после искаш да забравиш
  • И след най - дългата зима идва пролет! Дори и в нея има нещо красиво! Това си повтарям, когато в мен е зима! Хубав стих!
  • Тъгата ражда стихове благодаря, Миг.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...