Зимен адрес
... светът ми се крепи на думи
между едно "обичам те" и ласки,
между песните и тънки струни,
трепнали във сънищата кратки.
Сутрин помня само тези с тебе,
другите са някаква подробност -
есенен пейзаж (мъгливо леден)
с почти изтекъл срок на годност
А зимата косите си разресва,
разплита ветрове по върховете
и търси най-самотните адреси,
за да остави заскрежено цвете
И тъгата ми разцъфва. В астри.
Придаващи изящност на въжето,
с което ме увлича същността ти...
към последния адрес - сърцето
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
