Разшулих си ушите за начало,
на двеста мозъкът ми сгънат
измъкна спомен от съня, навънка
на жицата се бутат цяла чета
нечетен брой от рошави врабчета,
десетото съм, чалнато и бяло.
Настръхнали са сивите им дрешки
като заточеници в кратка орис,
в очите им отблъскват се снежинки
стопяват бялото в очите хорски,
а може да е някаква настинка,
нормално е, а даже и човешко. ...