Зимен империализъм
Разшулих си ушите за начало,
на двеста мозъкът ми сгънат
измъкна спомен от съня, навънка
на жицата се бутат цяла чета
нечетен брой от рошави врабчета,
десетото съм, чалнато и бяло.
Настръхнали са сивите им дрешки
като заточеници в кратка орис,
в очите им отблъскват се снежинки
стопяват бялото в очите хорски,
а може да е някаква настинка,
нормално е, а даже и човешко.
Да, помня тенекиените щипки
на късите свещички... към комина
врабчетата подскачат като хора.
Като врабчета хората умират,
прозорецът, когато е затворен
и блъскат се в стъклата беззащитни.
Сезонът е чудесен за трохичките,
снегът е ниско, някъде под кръста
и зимата започва бели стихове...
врабчетата отново се разпръснаха.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
