ИнаКалина
523 11421
Dec 2, 2022, 10:48 PM  

Зимен империализъм 

  Poetry
397 5 5

Разшулих си ушите за начало,

на двеста мозъкът ми сгънат

измъкна спомен от съня, навънка

на жицата се бутат цяла чета

нечетен брой от рошави врабчета,

десетото съм, чалнато и бяло.

 

Настръхнали са сивите им дрешки

като заточеници в кратка орис,

в очите им отблъскват се снежинки

стопяват бялото в очите хорски,

а може да е някаква настинка,

нормално е, а даже и човешко.

 

Да, помня тенекиените щипки

на късите свещички...  към комина

врабчетата подскачат като хора.

Като врабчета хората умират,  

прозорецът, когато е затворен

и блъскат се в стъклата беззащитни.

 

Сезонът е чудесен за трохичките,

снегът е ниско, някъде под кръста

и зимата започва бели стихове...

врабчетата отново се разпръснаха.

© All rights reserved.

Свързани произведения
От страх да бе запял
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Poetry » Other
На носа му капчица виси,
тъжен и объркан ми изглежда,
този дъжд с разрошени коси
е изгубил всякаква надежда,
че ще се превърне в сняг сребрист, ...
  339  4  8 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??