21 нояб. 2008 г., 20:03

Зимен Сняг

1.3K 0 4

                                                                  Зимен Сняг                                                                                                                През прожектори нощем се сипе снегът                                                                                      и гледам го как заспива градът,                                                                                                    вървя върху него по стъпки незнайни                                                                                          и се усмихвам от хората за градските тайни, а                                                                          денем и нощем снегът няма мира, но защо...                                                                              нека е зима и като вървя, ми хрупа в краката и гледам го                                                      бял, като луната.

                                         Сутрин протягам ръце, а през прозореца                                                                                    виждам малко дете и гледам го как играе си то с белия сняг.                                                С усмивка, глъчка и смях посреща то новия свят!                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Киряков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...