21.11.2008 г., 20:03 ч.

Зимен Сняг 

  Поезия » Пейзажна
981 0 4

                                                                  Зимен Сняг                                                                                                                През прожектори нощем се сипе снегът                                                                                      и гледам го как заспива градът,                                                                                                    вървя върху него по стъпки незнайни                                                                                          и се усмихвам от хората за градските тайни, а                                                                          денем и нощем снегът няма мира, но защо...                                                                              нека е зима и като вървя, ми хрупа в краката и гледам го                                                      бял, като луната.

                                         Сутрин протягам ръце, а през прозореца                                                                                    виждам малко дете и гледам го как играе си то с белия сняг.                                                С усмивка, глъчка и смях посреща то новия свят!                               

© Кирил Киряков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??