Зимен Сняг През прожектори нощем се сипе снегът и гледам го как заспива градът, вървя върху него по стъпки незнайни и се усмихвам от хората за градските тайни, а денем и нощем снегът няма мира, но защо... нека е зима и като вървя, ми хрупа в краката и гледам го бял, като луната.
Сутрин протягам ръце, а през прозореца виждам малко дете и гледам го как играе си то с белия сняг. С усмивка, глъчка и смях посреща то новия свят!