Зимен сън
Снегът нечуто навалял. Кога?
Последни листи вятърът разбърква.
Ноември тръгва, с мъничко тъга,
а от небето, тихо като в църква,
и стели снежнобял и ласкав пух,
прозвънват жици. Вятърна соната.
Нима не знае вятърът, че глух,
е този град? А зимата намята,
изплетен още лятос пухкав шал,
момченца ангел във снега чертаят
Един щурец, дълбоко уж заспал,
сънува песен. Май това е раят.
Такава безметежна белота...
До първите събудени мотриси.
И чувстваш се единствен на света,
декември шепне: Спи, заспи, поспи си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
