Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
1 152

29 янв. 2008 г., 15:07

Зимен сън...

Поэзия

1K 0 1

Като едно самотно, голо листо

се нося по течението на живота.

Като бездомна птица, извън своето гнездо,

се лутам да си намеря някаква посока...

Ден след ден минава. Много зими се смениха.

Година след година, и всяка по-студена

за душите, за сърцата. Но някак си се отчуждиха...

А листото винаги остава само и наранено...

Но идва есен... по-топла и жестока.

Замръзнали сърцата си отиват...

Но не усещам болка...

Те просто вечен сън заспиват...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0