Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
1 152

29 янв. 2008 г., 15:07

Зимен сън...

Поэзия

1K 0 1

Като едно самотно, голо листо

се нося по течението на живота.

Като бездомна птица, извън своето гнездо,

се лутам да си намеря някаква посока...

Ден след ден минава. Много зими се смениха.

Година след година, и всяка по-студена

за душите, за сърцата. Но някак си се отчуждиха...

А листото винаги остава само и наранено...

Но идва есен... по-топла и жестока.

Замръзнали сърцата си отиват...

Но не усещам болка...

Те просто вечен сън заспиват...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...