Като едно самотно, голо листо

се нося по течението на живота.

Като бездомна птица, извън своето гнездо,

се лутам да си намеря някаква посока...

Ден след ден минава. Много зими се смениха.

Година след година, и всяка по-студена

за душите, за сърцата. Но някак си се отчуждиха...

А листото винаги остава само и наранено...

Но идва есен... по-топла и жестока.

Замръзнали сърцата си отиват...

Но не усещам болка...

Те просто вечен сън заспиват...