Като едно самотно, голо листо
се нося по течението на живота.
Като бездомна птица, извън своето гнездо,
се лутам да си намеря някаква посока...
Ден след ден минава. Много зими се смениха.
Година след година, и всяка по-студена
за душите, за сърцата. Но някак си се отчуждиха...
А листото винаги остава само и наранено...
Но идва есен... по-топла и жестока.
Замръзнали сърцата си отиват...
Но не усещам болка...
Те просто вечен сън заспиват...
© Александра Матеева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
