Зимна кожа
ЗИМНА КОЖА
Най-първата корица на леда
е твърде крехка и така ранима.
Реката влачи златната вода,
в която есента е само рима.
Студът е просто намек за прелом,
след който тишината тържествува.
И ти недей напуска моя дом –
кураж аз нямам с теб да се сбогувам.
О, зимата ще дойде някой ден –
с премръзналия глас на гладно птиче.
Но дотогава остани при мен.
И само аз до край ще те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
